svetlitschka
281 results
И без да пиеш, казваш твърде много.
Усмивка. Криеш бръчици свенливи.
Чета по устните ти – стилно лого,
загатнатите помисли красиви.
И без да питам, всичко научавам. ...
  51 
Вече мога да те държа за ръка.
Слънцето се надигна плахо.
Проясни се небето. Няма дъга,
Скрита ми е в сърцето. Бяха
нечестиви нощи, раняващи дни, ...
  69 
Не е удачно време за поезия.
Болезнено крилата си подвих.
По тялото пълзи открита лезия.
Издайнически тръпне и кърви.
Не се разтваря вихрено замахът им. ...
  77  10 
Дядо Коледа тази година не мина,
непослушни навярно все пак сме били.
Ориста пусна пакостите през комина,
черни сажди покриха невинни бели.
Нежността ни над маска излъчват очите, ...
  98  11 
Този не беше нашият филм.
Друг ни закупи билети за ложа.
Никой в нищо не бе съгрешил.
Някой на грешната карта заложи.
Колко и как, разума подценил, ...
  84 
Среднощ минава, ангелите спят.
Сънуват цветни приказки децата.
В ума им буден оживя светът,
елените кръстосаха земята.
Играчките в чувала се топят ...
  226  28 
Докосвай спомените предпазливо,
въздишките долавят кой е искрен.
Разсъмване будува мълчаливо
в очакване водата му да плисне.
Усилието акушира с мисъл ...
  89 
Облитам свечерените полета,
обглеждам притаените треви.
Озърта се проблясваща комета,
отронва огнен дъжд искри.
Угасва бързо, силно притъмнява, ...
  81  11 
Като безименото пръстче, предпоследен
подкрепям важните на свит юмрук.
След палец, показалец-вип и вдигнат среден
поддържам постамента им напук
на името си непретенциозно, ведно ...
  84 
Хрущи снегът под стъпки предпазливи,
рояк снежинки спират на дланта,
студът ги вледенява в причудливи
прашинки безтегловна красота.
Напредва плавно леката шейничка, ...
  83  11 
Затишие наостри слух, мълчи в самоизмама.
Примирие цари и глух покой заля хамама.
Телата спрели се редят в кръга, шурти водата,
недъзите ще си внушат, размина се бедата.
Размирно, времето превзе дълбоко всяка фибра, ...
  78 
Потече безвреме сънят наобратно,
направи завой в невъзможност да спре,
заля бреговете вълнá безвъзвратно,
отнесе ни сала в открито море.
Едничък любовният блян му е флагът, ...
  73 
Das Herz ist mir bedrückt
Heinrich Heine
Сърцето ми таи тъга
Хайнрих Хайне
Сърцето ми покой не знае, ...
  148  10 
Лято жарко през зима
си мечтаеш да има,
сменяш лудо море с върхове.
Буташ дюни безумно,
тъпчеш джоба и шумно ...
  242  11  20 
Поръси ли леден прашец над тополите,
проблесна ли ранна слана...
Ветрецът съблече на клони оголени
самодивските рамена.
Следобедно слънце прегръща скамейки, ...
  123  15 
Сбираш дългия ден
в глътки мащерков чай,
вън - мъгли и студен
ледно зъзнещ безкрай.
Гледаш мрави кордон ...
  95 
Пиеш до дъно и стигаш върха,
смелост извира от чашата тънка.
Медна камбана в главата ти звънка,
трудно удържаш крака по твърдта.
Жадното гърло погълна нощта, ...
  86 
Възторгът ме доведе на крилата
на гълъб в снежнобяло одеяние,
отключихме езика на телата,
взаимно да изваем съзидание.
Трептим споени, ковко единени, ...
  70 
Не вадя любовта си под черта,
възраждам я след всяко многоточие.
Което жребият предначерта,
допирам право в свойто слепоочие.
След изстрели каквото оцеля, ...
  105 
Тя трябваше да предположи немислимото. Трябваше да опита да го спре, но мразеше да се налага.
Траурът го затисна внезапно,
връхлетя изневиделица и погреба плановете му за любов и спокойствие. Придружи ги за поклонението, но не намери сили да остане. Никой не го разбираше така добре като нея, но ситу ...
  111 
Слабостта те убива, признай.
Безсимптомно броиш карантина.
Поначало предвиждаше край.
Послеписът едва се размина.
Домошар се оказа страхът. ...
  88 
Заболя ли те? Беше неволно.
Вътре в себе си скъпо платих
да се любя почти доброволно
до разсъмване с блудния стих.
Изревнува? Не беше нарочно. ...
  73 
Топлината запълва дома до червено,
и превръща го в ярко пламтящо сърце,
украсява стените му с нежни невени,
на оранжев балон прелетява с перце
от орлови крила, завладели простора, ...
  75 
Die Linde blühte, die Nachtigal sang
Heinrich Heine
Липата цъфна и славей запя,
засмя се слънцето, мило огря.
Целунат, обгърна ме твойта ръка, ...
  113 
С какво заслужи красотата
да я укриваме под маска?
От двайсти век къде нататък?
Сменил е светлата окраска.
Което дáде, двойно плаща ...
  95 
Нощта овласти сетивата сиротни,
в мастилено синьо загърна охотно
будуващи тайни, потръпващи устни,
жадуващи пръсти да галят изкусно.
Стадата препускаха до изнемога, ...
  245  15  26 
  108  10 
Законът не от вчера не работи
и първите не са на висота.
Затлаченото глухо си буботи,
завлича те подземната река.
Очакваш ли промяната отгоре ...
  235  16 
Стъблото ми огъвахте злорадо,
сълзеше от почуда и печал.
Пречупихте невинното и младо
цветче, всемира що ви бе послал.
Поднесе ви спонтанно изненада, ...
  107 
Зее, широко отворена, кутията на Пандора.
Иззад завеса притулен, Адам се озърна за хора.
Дръпнал я бе пред очите на замижала Темида.
Бързо обра светлините, в пясък темели иззида.
Сукното бяха прояли зимъс дълбоко молците. ...
  140  12 
Интересни същества сме хората.
В света, изпълнен с живи чудеса,
подчинени кротко на умората,
сами изобретихме скуката.
С риск да ви разстроя, здравомислещи, ...
  165  12 
За очите си празник,
за душите– мирó,
чародеец-поразник,
донжуан под клеймо.
Съвършеният самец, ...
  91 
Догоря ли ледът или пламъкът тяло извива,
в причудлива приумица смътна източва снага.
Отстрани не изглежда самотна свистящата крива,
пропълзява догоре по тъмната стара стена.
Заиграна се вие отново, топи се фитилът, ...
  108  10 
Доверих се като на месия
на безмилостно вале спатия,
още преди старта на играта
прекрои основно правилата.
Подарих не само топлината ...
  131 
Да си силен е дело самотно,
да си верен е тъжно до смърт,
да поплачеш е тъй старомодно,
да не лъжеш е мирова скръб.
Да останеш е гола жарава, ...
  121 
Спирам да питам, моля и чакам,
спирам да кътам надежда.
Близо съм вече да се отракам,
бъдещето се подрежда.
Ти ще ме лъжеш, аз ще ти вярвам. ...
  126  16 
Някога била е хубавица,
преди половин живот човешки.
Младост споделила с ученици,
правила и още прави грешки.
Интригуван, пъхам телефона ...
  201  17 
Песен да беше протяжна, да млъкна, да глъхне.
Огън да беше прогарящ, да лисна, да стихне.
Ала е болка подлютена, снага ми съхне,
змия увита у пазва, смразява и спихне.
Първо ми либе за път се застяга, замина, ...
  143  11 
Не разпилявай нежността
и не харчѝ я по децата.
За тях си пътник към скръбта
и на предел са ти делата.
Полвинвековното сърце ...
  106 
Крилата ми тънички,
рисувани в сънища,
усети да пърхат ти.
Заслон от ръцете си,
най-дружески сплетени, ...
  128 
Random works
: ??:??