Благодаря ти, мамо
Защо ме остави, а сега
как ще се справя?
Защо не се радвах на
безгрижния живот,
който ми бе подарила?
За какво ме подготвя Господ,
че иска от мен толкова сила?
Какво ще правя, когато
от теб се нуждая, ще ми
помогнеш ли да стигна аз
до края?
Сама съм, колкото и тъжно
да звучи, а пред мен толкова
препятствия, стени...
Как да тръгна срещу тях,
когато толкова боли?
Прости ми, че не
те оценявах, че бях глупава
и колко ще ми липсваш
аз не осъзнавах...
Научих много, благодаря!
Благодаря за годините,
в които бе прекрасна
майка и жена.
Сега кой ще ми помогне,
кой съвет ще ми даде,
когато имам нужда,
кой ръка ще подаде?
Правя се на силна
и рядко плача, но вътрешно,
мамо, от болка се влача.
Животът ми се промени,
аз се промених и силно
наивното момиче в себе си
унищожих...!!
© Радост Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Евгения Тодорова - Къде виждаш упрек? Задаам просто въпроси, показвайки тъгата си чрез тях. И не знам колко си вникнала в стихотворението, но става въпрос за смърт. Как би упрекнала някой, че си е отишъл? Дори да е упрек, както казваш - упрека би бил поради определени причини , примерно ''Защо ме остави'', а благодарностите за съвсем друго. Аз също мисля, че не си разбрала
-
Първо упрек, после благодарности...май не разбрах.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
