Благословен ден
Тихо, на пръсти се измъква нощта…
Гузно избледнява, откраднала съня
на двама влюбени, на грешните.
На не един поет, на безутешните…
Отмята завивките и бързо си тръгва.
Какво пък, и без петли вече се съмва.
Хуква денят, щастлив, без преструвки.
Със сандвич „от крак“, с удобни обувки.
Прекрасен ден! Със забравена тръпка!
Със сто надежди за топла прегръдка!
Със споделена радост, колкото трошица.
Достатъчна, да литнеш като птица!
Нов ден, нарисувай отново дъгата!
Нужни са ни всичките и седем цвята.
Любовта да събира две половини
в цветни пъпки, розови и сини!
Вълшебен ден! Сякаш е вдишване!
Всяка минута шепне „Обичам те“!
Бъди и утре! Сбъдвай мечти!
Благославям те! Просто бъди!
© Даниела Виткова All rights reserved.
Търсих и в Гугъл, но така и не намерих коя форма е по-правилна. Тази, която в крайна сметка написах, се използва тук, където живея. Сега го чета отново и... мисля, че имате право. Ще го поправя. Много Ви благодаря и за приятелската забележка, и за хубавите думи!
