ДаниелаВиткова
309 results
Алчният заспива ли вечер спокоен?
И хапче за сън ли е за него отнетото?
Познавам усмивката с надпис „доволен“,
когато доволно нахранил е Егото!
Парите ли свършиха, та ближния грабиш? ...
  99  16 
Времето се заплаща с висока цена.
Ресто не връща и на богат, и на беден.
Еднопосочна, за жалост, е всяка стрелка,
Минутите препускат, разкъсали стремето.
Едно ни дарява, а друго ни взима - ...
  194  19 
Късна нощ е. Всички спят.
Татко, мама, моя брат...
Само аз седя в леглото -
някакъв микроб с длетото
гладен, яростен, нахален, ...
  186  19 
Вървим след моркова, зад гърба ни – тоягата.
Тази метафора така ни отива!
Като принцесата сме, сто години проспала,
обградена от тръни и коприва парлива!
Принца все чакаме на бял кон да дойде. ...
  117  13 
Детството къде живее?
И има ли си къща?
Забравено ли е, къде е?
И може ли… да се завръща?
*** ...
  101  12 
На припека встрани от пътя,
в стъпките, оставила ни Пролетта
люлеят стъбълца напъпили
най-дъхавите пролетни цветя.
Дали художник мним е сбирал ...
  111  15 
Който иска да живее дълго, трябва да е готов да остарее.
проф. Златимир Коларов
Ако се случи животът да е благосклонен
старост достойна да ми отреди,
не ме съжалявайте тогава, за Бога… ...
  100  14 
Аз и ти…
Плюс и минус!
Два полюса и проблясват искри!
Ти стабилния ствол, аз нежните клони
на дървото, което плод ни роди. ...
  106  13 
Ранени чувства в нас сме приютили –
дузина натрошени стъкълца.
Превръща хаоса от тях в картини
един-единствен лъч от светлина.
Светът се преподрежда във око, ...
  219  21 
...
Снощи моя приятелка във ФБ написа:
„Лека нощ, неспокоен свят!“

А как ми се иска да бъде орисан
красивият, земен наш необят ...
  66 
Аз пак ви пиша,
ей така без повод, момичета.
Да, да, зная… Децата, работа, грижи...
Навън почти прецъфтяха кокичетата.
Февруари е, но намирисва на пролет ...
  151  18 
Най-обичам да заспивам
с филмчето за Том и Джери!
Под юрганчета притихвам,
епизода чакам с нетърпение.
Том е малко мързелив, ...
  214  20 
Вдъхновено от картината на pepita48 (Пепа Димова) - "Очите на къщите"
Напомня старица с чембер избелял
спряла на билото, грохнала къщата.
Вятър гнездѝ в комин оцелял.
В ъглите самотата се свива безплътна. ...
  145  16 
Слушай, Трифоне, без любов не става!
Наравно с мъжете лозето копая!
С машината пръскам, ластарите връзвам,
И къща въртя, работя на два стана.
От старата реколта що ракийца изпече? ...
  217  12 
Дълъг е пътят между ума и сърцето,
макар, че делят ги две педи само!
Винаги спорят! Не намират консенсус,
вместо да решават проблемите заедно.
Умът е на години, улегнал, лежерен, ...
  153  18 
Земята влажна още спи
под слой листа и борови иглици.
По стволовете папрат жилава пълзи,
към осиротелите гнезда на птици.
Сънят ѝ скоро ще се сбъдне - ...
  294  24 
Ангел не съм, кацнал в земния Ад.
Греша, но грешките дори си надплащам.
И дявол не съм, страховит и рогат,
изтъкан от коварство и злост в душата.
Не съм и светена вода пред олтара, ...
  228  23 
Тя не пробира къде да се приюти -
под дреха кашмирена или рокля на кръпки.
В сърцето, готово за друг да тупти,
настанява се с взлом или с тихи стъпки.
Поканѝ я при себе си след дългия път. ...
  190  12 
Питам се разкъсах ли докрай оградата,
с която ме опасваха с години?
Зараснали са вече видимите рани,
но във червено светят в мен причините
и нямам мира за погубеното време, ...
  156  16 
От глобалното затопляне, казват, не е същата зимата.
Само суденото слънце за кратко се търкаля по тротоарите.
Кретат неотлъчно след него, да нагреят гърбините
и да се наприказват в квартала старците и бабите.
Но защо, не разбирам, това глобално затопляне ...
  145  11 
Шепа трошици отвън по перваза
и радостта ми е гост - два чифта криле.
Споделят комина, по̀крива и тавана
на цялото зимно, бездънно небе.
И мътната локва за тези перна̀ти ...
  335  11  29 
Често се случва Силата на безсилието
пръстите си къси да подвие в юмрук.
Удря, руши безпощадно, неистово -
същински таран или пневматичен чук!
Юмрукът на безсилието си има и тяло, ...
  167 
Като вехто, избеляло палто,
до сиво се притвориха дните ни.
Не усетихме как, кога и защо
облада тъмнината душите.
А сред думите – кални порои, ...
  136  10 
Възседнал ме е вирус някакъв проклет!
Харесал ме е, вкопчил се е здраво!
Разправят, тръшкал де що падне му наред…
Ох, чак ми идва да го удуша направо!
Не мисля, че е коронована особа… ...
  208  25 
Приличам аз на дядо Слави.
Той майстор е, от нищо нещо прави.
Реших и аз (защо да крия)
да изобретя космическа чиния.
Планетите една подир една ...
  368  10  29 
(посветено на град Кюстендил)
Този град, малък, но истински,
ме посрещна
с овошки черешови
от цвят натежали. ...
  204  14 
  390  15 
  222 
Споменът за детството и топлина
от пѐчицата с лумнала жарава.
Упойващ, дивен мирис на смола
и зайчета немирни по тавана.
Цветя от скреж, вместо перде ...
  725  16 
Лято е... Жега, мараня, земята гори!
Няма как да е друго в Златията...
Пладнуват на хлад хора и живинкѝ
под сайванта. Времето е заспало…
А ние играем... на криеница. ...
  118 
Какво спечелих от живота ли?
Везните мерят само тленното.
Получих плюсове и минуси,
а думата ще има утре времето.
От нощите, пропити с недоспиване ...
  198  10 
Той не живее в далечна Лапландия.
а в скромно жилище в малкия град.
С пуловер заменил е червената мантия,
шейната с елените пък с комби фиат.
Не носи шапка с помпон и звънче, ...
  173  14 
Там, от където някога тръгнах,
все по-често нощем се връщам.
Застига ме, дочувам в тъмното:
"Върви… и Бог да бъде с тебе, дъще!
Над теб да бди, да те опази! ...
  137  13 
Незнайно кога, как така и къде,
като зъл аероб в теб тъгата засяда.
Уж за кратко, а гнездо си плете. И расте...
с корени здрави и... заживявате двамата.
Тази спътница денем се крие ...
  136  12 
Дядо Коледа, нощес се сетих,
че трябва малко да те улесня.
Ти знаеш колко съм коректна,
за спънки няколко да те предупредя.
He чакам да се спуснеш през комина. ...
  158  14 
Дъждът от дни с игличките си остри
плющи върху чадърите на минувачите.
Върлува вятърът по хлъзгавите покриви
и от оранжевата шума скърпва пачуърк.
Настръхнали врабци и шумни врани ...
  206  16 
Здравейте! Аз съм Добромира -
мечтателка на сто неща поне!
За тате - под въпрос дали съм мирна,
а според мама, съм най-добро дете!
Обичам приказки да ми разказва баба, ...
  181  17 
Уж всичко ми изглеждаше надеждно.
С компютъра отдавна съм на „ти“.
С години в него сбирах си надлежно
програми, снимки, файлове… Ала уви…
Модерна тема нищи се в последно време – ...
  169  10 
Е, обещах си да пиша за развоя на проблема, който вчера споделих тук. След двудневна борба с институцията БГПощи искам да ви кажа, че финалът е с щастлив край и то благодарение единствено на ФБ групата "📬 Български пощи, USPS/Tracking проследяване, неволи и други куриери", които се отзоваха вчера съ ...
  222  12 
Как премина половината от моя ден?
Или…
как преминават дните на българина?
На 10 октомври от САЩ е изпратен до моя адрес в гр. Кюстендил малък пакет. Според служебното лице там, такава доставка отнема 6 дни за пътуване до България и получаване. Изпращащото лице може да проследява пътя на пратката са ...
  254 
Random works
: ??:??