ДаниелаВиткова
297 results
Вдъхновено от картината на pepita48 (Пепа Димова) - "Очите на къщите"
Напомня старица с чембер избелял
спряла на билото, грохнала къщата.
Вятър гнездѝ в комин оцелял.
В ъглите самотата се свива безплътна. ...
  91  16 
Слушай, Трифоне, без любов не става!
Наравно с мъжете лозето копая!
С машината пръскам, ластарите връзвам,
И къща въртя, работя на два стана.
От старата реколта що ракийца изпече? ...
  125  12 
Дълъг е пътят между ума и сърцето,
макар, че делят ги две педи само!
Винаги спорят! Не намират консенсус,
вместо да решават проблемите заедно.
Умът е на години, улегнал, лежерен, ...
  85  18 
Земята влажна още спи
под слой листа и борови иглици.
По стволовете папрат жилава пълзи,
към осиротелите гнезда на птици.
Сънят ѝ скоро ще се сбъдне - ...
  154  24 
Ангел не съм, кацнал в земния Ад.
Греша, но грешките дори си надплащам.
И дявол не съм, страховит и рогат,
изтъкан от коварство и злост в душата.
Не съм и светена вода пред олтара, ...
  150  23 
Тя не пробира къде да се приюти -
под дреха кашмирена или рокля на кръпки.
В сърцето, готово за друг да тупти,
настанява се с взлом или с тихи стъпки.
Поканѝ я при себе си след дългия път. ...
  86  12 
Питам се разкъсах ли докрай оградата,
с която ме опасваха с години?
Зараснали са вече видимите рани,
но във червено светят в мен причините
и нямам мира за погубеното време, ...
  109  16 
От глобалното затопляне, казват, не е същата зимата.
Само суденото слънце за кратко се търкаля по тротоарите.
Кретат неотлъчно след него, да нагреят гърбините
и да се наприказват в квартала старците и бабите.
Но защо, не разбирам, това глобално затопляне ...
  93  11 
Шепа трошици отвън по перваза
и радостта ми е гост - два чифта криле.
Споделят комина, по̀крива и тавана
на цялото зимно, бездънно небе.
И мътната локва за тези перна̀ти ...
  182  11  26 
Често се случва Силата на безсилието
пръстите си къси да подвие в юмрук.
Удря, руши безпощадно, неистово -
същински таран или пневматичен чук!
Юмрукът на безсилието си има и тяло, ...
  124 
Като вехто, избеляло палто,
до сиво се притвориха дните ни.
Не усетихме как, кога и защо
облада тъмнината душите.
А сред думите – кални порои, ...
  101  10 
Възседнал ме е вирус някакъв проклет!
Харесал ме е, вкопчил се е здраво!
Разправят, тръшкал де що падне му наред…
Ох, чак ми идва да го удуша направо!
Не мисля, че е коронована особа… ...
  159  25 
Приличам аз на дядо Слави.
Той майстор е, от нищо нещо прави.
Реших и аз (защо да крия)
да изобретя космическа чиния.
Планетите една подир една ...
  255  10  29 
(посветено на град Кюстендил)
Този град, малък, но истински,
ме посрещна
с овошки черешови
от цвят натежали. ...
  141  14 
  236  15 
  145 
Споменът за детството и топлина
от пѐчицата с лумнала жарава.
Упойващ, дивен мирис на смола
и зайчета немирни по тавана.
Цветя от скреж, вместо перде ...
  245  16 
Лято е... Жега, мараня, земята гори!
Няма как да е друго в Златията...
Пладнуват на хлад хора и живинкѝ
под сайванта. Времето е заспало…
А ние играем... на криеница. ...
  71 
Какво спечелих от живота ли?
Везните мерят само тленното.
Получих плюсове и минуси,
а думата ще има утре времето.
От нощите, пропити с недоспиване ...
  129  10 
Той не живее в далечна Лапландия.
а в скромно жилище в малкия град.
С пуловер заменил е червената мантия,
шейната с елените пък с комби фиат.
Не носи шапка с помпон и звънче, ...
  137  14 
Там, от където някога тръгнах,
все по-често нощем се връщам.
Застига ме, дочувам в тъмното:
"Върви… и Бог да бъде с тебе, дъще!
Над теб да бди, да те опази! ...
  105  13 
Незнайно кога, как така и къде,
като зъл аероб в теб тъгата засяда.
Уж за кратко, а гнездо си плете. И расте...
с корени здрави и... заживявате двамата.
Тази спътница денем се крие ...
  111  12 
Дядо Коледа, нощес се сетих,
че трябва малко да те улесня.
Ти знаеш колко съм коректна,
за спънки няколко да те предупредя.
He чакам да се спуснеш през комина. ...
  139  14 
Дъждът от дни с игличките си остри
плющи върху чадърите на минувачите.
Върлува вятърът по хлъзгавите покриви
и от оранжевата шума скърпва пачуърк.
Настръхнали врабци и шумни врани ...
  159  16 
Здравейте! Аз съм Добромира -
мечтателка на сто неща поне!
За тате - под въпрос дали съм мирна,
а според мама, съм най-добро дете!
Обичам приказки да ми разказва баба, ...
  155  17 
Уж всичко ми изглеждаше надеждно.
С компютъра отдавна съм на „ти“.
С години в него сбирах си надлежно
програми, снимки, файлове… Ала уви…
Модерна тема нищи се в последно време – ...
  135  10 
Е, обещах си да пиша за развоя на проблема, който вчера споделих тук. След двудневна борба с институцията БГПощи искам да ви кажа, че финалът е с щастлив край и то благодарение единствено на ФБ групата "📬 Български пощи, USPS/Tracking проследяване, неволи и други куриери", които се отзоваха вчера съ ...
  176  12 
Как премина половината от моя ден?
Или…
как преминават дните на българина?
На 10 октомври от САЩ е изпратен до моя адрес в гр. Кюстендил малък пакет. Според служебното лице там, такава доставка отнема 6 дни за пътуване до България и получаване. Изпращащото лице може да проследява пътя на пратката са ...
  216 
Колко бързо се променя пред очите ни света!
Раснахме под зарево червено в братство, равенство, без свобода.
После порив син обзе ни. Вятър на промяната задуха.
С непознат живец във вените търсихме къде е сполуката.
Валс танцувахме уж за последно, но във дворцовата зала ...
  151  13 
Днес, очаквано, ще е страхотен ден!
Сънувам ли? Май героиня съм от приказка!
С целувка нежна ме събуди джентълмен,
с букет цветя, ама напълно истински!
Дали не е сгрешил, та да ме буди? ...
  208  14 
Изпуснато хвърчило
отдавна са дните ми.
Все бързат къмто утре …
полудели.
На кръст разпънати ...
  119  14 
В нежна прегръдка когато се слеят
нощта със зората, се ражда денят.
От нежност такава се раждат и хората,
между изгрев и залез прохождат, вървят…
Подканя ги изгрева за дълго пътуване ...
  130  10 
Щом отвори си очите,
Жорко почва със белите.
Сякаш дяволи стотина
канят го да са дружина.
Ето, за закуска днес ...
  554  50 
Мама ми каза: Внимателно слушай,
ще ти разкажа по истински случай
приказка за едно малко момченце,
много палаво и непослушно детенце.
Възпитавали го родителите му заети ...
  260  13 
Не знам дали е време за поезия, когато
небето смръщено разтворило е адовите порти?
Кълват оловни птици гълъбите по земята,
до смърт разкъсват ги с грабливите си нокти…
Димят полета, вместо жито да пониква. ...
  126  10 
Познавам любовта.
Тя крие живи въглени в очите.
Лек полъх вътре в теб
от пеперудени крила
и лумва пламъкът опустошителен - ...
  176 
Всяка вечер мама ме завива,
нежно ме целува и казва:“Заспивай!“
- Но мамо, май нашия навик забрави?
Извинявай, така не сме се разбрали!
Не бързай, почети ми от книжката малко, ...
  133 
Дали защото свикнала съм есента
да идва с рокля във любимия ми цвят,
или защото като мен, тя просто е... жена,
ненатъгувала се по отминалото лято,
обичам съвършенството ѝ, мъдростта, ...
  157  11 
Видях метална птица
в небето да кръжи.
Голяма перка върху нея
не спира да върти.
Попитах татко как се казва, ...
  124 
Лято гнездѝ на септември в сърцето.
но измамна е тяхната късна любов.
Обич с отсрочка или кратка забежка?
Лято циганско е, пети сезон!
В него бушуват в страстно кресчендо ...
  178  16 
Random works
: ??:??