| Благословена нека е Душата ти, а ти си ангелче, разтворило криле над бездната, над всички светове, в които времето е спряло своя ход на прага на несътворимото - изваяни от Нищото, в пространство късащо се с пръсти, в което полъха обгръща сетивата и няма никакво съмнение, че съществуваме като зародиш покълнал в синьото на границата между живота и смърта - начало в началата и път в неизвървяните ни пътища... |
© Йоанна All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
