| Благословена нека е Душата ти, а ти си ангелче, разтворило криле над бездната, над всички светове, в които времето е спряло своя ход на прага на несътворимото - изваяни от Нищото, в пространство късащо се с пръсти, в което полъха обгръща сетивата и няма никакво съмнение, че съществуваме като зародиш покълнал в синьото на границата между живота и смърта - начало в началата и път в неизвървяните ни пътища... |
© Йоанна All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
