Блазе му
Блазе на този, който грижи няма
и спи блажено сладкия си сън!
Не будят го ни любовта голяма,
ни на мечтите сребърният звън.
Блазе ли? Не, не вярвам, че в съня му
в покоя сънен красота трепти,
че чувства, че живее, че в света му
духът му скита, пее и лети.
Господи, не искам аз такъв покой,
дни и нощи - сънни, безметежни!
Мечтая чувствата като порой
да ме връхлитат – страстни или нежни.
С криле и с дух на неспокойна птица -
да летя над всяка скука сива,
да бъда и робиня, и кралица,
да чувствам, че ме има, че съм жива!
© Генка Богданова All rights reserved.
Прекрасно е!
