Блясък няма вечността, а само стон,
преплитащ се със ехото от миналия век.
Далеч от нас е, но и близо тя,
във очакване на идния човек.
Като орлица майка пази ни,
но и като Дамоклев меч виси над нас.
Животът ни и времето държи,
показвайки ни свойта власт.
Така на всеки пътя му отрежда тя,
да, малка капка той е, ала във огоромния и океан...
© Ян Тра All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
