Блясък няма вечността, а само стон,
преплитащ се със ехото от миналия век.
Далеч от нас е, но и близо тя,
във очакване на идния човек.
Като орлица майка пази ни,
но и като Дамоклев меч виси над нас.
Животът ни и времето държи,
показвайки ни свойта власт.
Така на всеки пътя му отрежда тя,
да, малка капка той е, ала във огоромния и океан...
© Ян Тра All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
