Feb 9, 2008, 12:42 AM

Бог на Боговете

  Poetry
788 1 8
Бог на Боговете

Аз съм око, гледащо окото,
а окото гледа мен.
Аз съм плод, роден от дървото
и светлина, раждаща ден.

Аз съм цвят на цветята
и блясък на светлината.
Аз съм Бог на боговете,
началото и края на световете.

Че вселената себе си да оцени,
човешкото съзнание  сътвори.
Човекът е на разума поглед и глас
и нищо не съществува без нас.

Написано в библейските редове,
че няма да падне и умре врабче,
без Господ да знае и разбере.
Но ще има ли Господ, библия и врабче,
ако човекът редовете не прочете.

Човекът е на вселената огледало,
а отражението е истинско и цяло.
И ако е черно и злобно,
огледалото не е виновно.

А ЧОВЕКЪТ, който вино направи от вода,
каза ни свята истина една.
Каза, че дървото може само да се оцени
по плодовете, които ще роди.

А горчивият плод - себе си погледна
и видя вселена несъвършена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Каза, че дървото може само да се оцени
    по плодовете, които ще роди.

    А горчивият плод - себе си погледна
    и видя вселена несъвършена.
    !!!
  • Чудесно стихотворение. Бог е във всеки човек. И не е огледалото виновно за отражението, а онова, което стои пред него.
    Поздравления!
  • Браво! Много е хубаво!
  • Мъдър и вълнуващ стих.Поздрави!
  • Страхотна поезия!!!Поздрави!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...