9 feb 2008, 0:42

Бог на Боговете 

  Poesía
631 1 8
Бог на Боговете

Аз съм око, гледащо окото,
а окото гледа мен.
Аз съм плод, роден от дървото
и светлина, раждаща ден.

Аз съм цвят на цветята
и блясък на светлината.
Аз съм Бог на боговете,
началото и края на световете.

Че вселената себе си да оцени,
човешкото съзнание  сътвори.
Човекът е на разума поглед и глас
и нищо не съществува без нас.

Написано в библейските редове,
че няма да падне и умре врабче,
без Господ да знае и разбере.
Но ще има ли Господ, библия и врабче,
ако човекът редовете не прочете.

Човекът е на вселената огледало,
а отражението е истинско и цяло.
И ако е черно и злобно,
огледалото не е виновно.

А ЧОВЕКЪТ, който вино направи от вода,
каза ни свята истина една.
Каза, че дървото може само да се оцени
по плодовете, които ще роди.

А горчивият плод - себе си погледна
и видя вселена несъвършена.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Каза, че дървото може само да се оцени
    по плодовете, които ще роди.

    А горчивият плод - себе си погледна
    и видя вселена несъвършена.
    !!!
  • Чудесно стихотворение. Бог е във всеки човек. И не е огледалото виновно за отражението, а онова, което стои пред него.
    Поздравления!
  • Браво! Много е хубаво!
  • Мъдър и вълнуващ стих.Поздрави!
  • Страхотна поезия!!!Поздрави!
  • "Човекът е на вселената огледало,
    а отражението е истинско и цяло.
    И ако е черно и злобно,
    огледалото не е виновно."

    Много мъдър стих, Алекс. Много ми хареса. Поздравявам те!
  • Да, такава поезия ми харесва, поздравления!!!
  • !!! Отново дълбаеш бездни и катериш висини... Позрдав
Propuestas
: ??:??