Oct 14, 2012, 2:06 PM

Бог няма религия

  Poetry » Other
1.3K 0 26

БОГ НЯМА РЕЛИГИЯ

 

Навярно  много ми  личи...

И аз не знам къде се крие...

Привличам с някакъв магнит

баячки, врачки, дивотии,

чудаци, просяци и луди,

бездомни псета, екстрасенси,

несретници и разни други

помазници със свръхпретенции...

Но най ме притесняват, Боже,

„избраниците Ти безгрешни“-

пророци и учители, велможи,

които светят с ореоли смешни.

Например брат на Йехова,

със жар решил да ме вербува,

прониква в мен с очи на сова.

Но нещо шепне ми: „Не струва!“

От църквата евангелска служител

опитва да ме хване с песен.

Аз виждам със сърцето си - обител

е той на дяволите бесни.

Пристъпвам в храма православен -

приветства ме там, „свише пратен“,

свещеник, явно изоглавен...

Слухът за него е: „обратен“.

Стресираща е новината,

че някой има пряка връзка

със някого отгоре... Сатаната

по скайп и Фейсбук странно съска.

Навъдили се като глисти,

усетили във гнилото разтуха,

брадати, диви  ислямисти

най-страшния пожар раздухват.

... А Бог седи невъзмутим

на  своя трон. И ни се чуди:

„За всички вас, Аз съм един!

А вие, юроде, сте... луди!“

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Алина! Стихотворението ти е много истинско и красиво написано!
  • Много добре описана, трагична действителност!
  • Оги, опитвам се с хумор да ти подскажа, че дума "помазник" няма. "ПомазАник" е.

    Да припомням ли ти какви си ги писал, възвишений?
  • Като ти гледам по-долните коментари, драги Тошко, и като знам какви си ми писал на мен, и като виждам какъв е последният ти стих, мисля, че си тотално объркан. Едно е да четеш теология, друго да ти е ясно за какво става дума в нея.

    "любовта извинява без нещо да пита,
    в заядливост езика си тя не топи;
    хваща вяра на всичко, на всичко разчита,
    всички хули търпи."
    Тошко Кавалерски
  • мазник, помазник, наймазник, ekstasis

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...