Богатства
Не ме отминавай, гъркиньо,
присвила ехидно уста:
с берачи на черни маслини
не свиваш сърми от листа.
Сега биеш крак по паважа
и плезиш доволно език,
защото отиваш на плажа,
а аз - в някой сух гингерлик.
И щото съм в друга агитка,
почти като удар със стик
замяташ обидено плитка
над мен... и се сурваш след миг
във джипка (с две хиляди коня)
и леко отворен гюрук,
където очаква те "оня"
нарочен, законен съпруг...
Как само трепери, горкият,
от страх в тоя час, да не би
у теб като истинска сприя
да екнат любовни тръби...
Да треснеш вратата с досада
пред него и целия свят
и видя как трескаво пада
перуката с гарванов цвят...
Но кой съм аз да светотатствам
пред брака - светая светих,
че има и други богатства,
освен този пакостен стих...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
