Nov 16, 2006, 5:01 PM

Боже

  Poetry
1K 0 5
Боже, в какъв свят живеем?
На кого са нужни тези жестокости войни?
Къде изчезна човешкото в човека?
Защо сами си причиняваме злини?

Как може, животът - тъй безценен -
да не струва пукната пара,
да има толкоз злоба във човека,
че да убие човек - просто, ей така?

Родители свойта плът да нараняват,
деца - родители да унищожават,
дете - дете да умъртви,
ами на бебе да посегнеш ти?

Къде остана любовта на хората?
Защо забравиха да бъдат те добри?
Не гледай, Боже, безучастно!
Моля те, помагай ти!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Узунова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички за коментарите.Наистина стихотворението е написано набързо.Провокирана бях от последните ужасни неща,които се случват.Извинявам се за това ! Не искам да има повече нещастни хора,особено майки.Страшно е да изгубиш дете !Дано всички го разберат това и заедно/жалко,че не знам как/,да се борим за живота и здравето на нашите деца-по точно на Вашите деца.
  • Хубав е стиха Веси
    Радвам се, че отново пишеш, макар реалните случки провокира ли те да напишеш стиха да не са нещо хубаво и радостно.Написани и изразени от теб, звучат още по-болезнено.

    Поздрав и усмивка
  • за две не е, но не повече от 3-4
    Може много да си старала, но изглежда като написано за 5минути.
  • Хубава идея! Поздрав!
  • От мен поздрави!!! Май трябва сами да си помогнем!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...