16 нояб. 2006 г., 17:01

Боже

1K 0 5
Боже, в какъв свят живеем?
На кого са нужни тези жестокости войни?
Къде изчезна човешкото в човека?
Защо сами си причиняваме злини?

Как може, животът - тъй безценен -
да не струва пукната пара,
да има толкоз злоба във човека,
че да убие човек - просто, ей така?

Родители свойта плът да нараняват,
деца - родители да унищожават,
дете - дете да умъртви,
ами на бебе да посегнеш ти?

Къде остана любовта на хората?
Защо забравиха да бъдат те добри?
Не гледай, Боже, безучастно!
Моля те, помагай ти!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Узунова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички за коментарите.Наистина стихотворението е написано набързо.Провокирана бях от последните ужасни неща,които се случват.Извинявам се за това ! Не искам да има повече нещастни хора,особено майки.Страшно е да изгубиш дете !Дано всички го разберат това и заедно/жалко,че не знам как/,да се борим за живота и здравето на нашите деца-по точно на Вашите деца.
  • Хубав е стиха Веси
    Радвам се, че отново пишеш, макар реалните случки провокира ли те да напишеш стиха да не са нещо хубаво и радостно.Написани и изразени от теб, звучат още по-болезнено.

    Поздрав и усмивка
  • за две не е, но не повече от 3-4
    Може много да си старала, но изглежда като написано за 5минути.
  • Хубава идея! Поздрав!
  • От мен поздрави!!! Май трябва сами да си помогнем!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...