Боже, помогна ми !
Боже, помогна ми!
/ по И. Паутова /
Зад прозореца дъжд се излива и мъглата скрива пейзажа.
Много унило дърветата губят свойте листа.
Нещо шуми под краката, но малко са персонажите.
В самотното есенно тъжен е някак Денят.
Замяука сърцето, като коте дращи в гърдите.
През разцепената душа лъха прохлада, като от
пещера.
Надеждата с ледени капки от дъжда е измита.
Стига ми да си любима и не знам дали го разбра...
Спря отдавна дъждът, а в ръката ми роза червена...
Ние вървим и не гледаме, джапаме в локвите...
Заедно с вятъра вдишвам парфюма И! Тя е със мене!
А очите ми са в Небето: "Боже, помогна ми!"
© Красимир Дяков All rights reserved.
