Dec 31, 2019, 11:34 AM

Боженци

  Poetry » Other
1.4K 2 3

 

Аскетично като мисълта ми,
пищно, сякаш римски пир.
Обича те без основание.
Сбогуваш се със всеки бял баир.

Прикотква те до дяволския кюнец,
а виното е втора твоя кръв.
И захаросаните ти мечти през юни
са смешна декемврийска стръв,

с която сънищата ти се хранят глухо
до следващия неизбежен блян.
Умът ти прогнозира, че е утро,
кръвта отчита, че си сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...