Mar 20, 2022, 7:17 PM

Боклуци 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
311 0 0

Боклука си е винаги боклук.

от кучета или от тераси разпилян.

Две мнения няма тук.

Редът куца, чистотата блян.

И да се смеем ли, да плачем

Или какво от това?...

Щом всеобщата болест е да грачим

из боклуците за чистота.

Че заедно и с тея дето се развяват

отвън пристигнали боклуци.

Боже, колко много се надяват 

за по-справедливи маймунджелъци?

Вижте, щом във властта ги изберем

за нула време се угояват.

А ние, народа, ядове берем,

че за нищо и те не стават!

На гол народ в слаба държава

с беден човек - дявол жив

българино, какво ни остава:

омраза, алкохол и живот горчив?

Как да се оттървем от тоз вертеп?

за хляба в чинията ни тук,

за бъдещето, за децата, за мен, за теб

черга на суджук ли, и чорбаджия друг?...

Не! Надеждата последна остава

в пустеещи къщи в богата земя...

Да започваме, каквото ще става да става

за боклуците трябва метла!
Че боклука си е вечно боклук

От кучета или от тераси разпилян,

да се знае, че мястото му не е тук

България е на всяка българска длан!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Дамян Балев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??