Болеше мамо

emo2 (Емил Стоянов)
236 750

Nov 4, 2022, 4:56 PM

Poetry

437 2 3

Съвсем на прага тъмен на смъртта,

душата ми от мен като отлита,

полейте пред нозете ѝ вода,

дарете я със детската ми риза!

Тя може би тогава ще се спре

и може в този миг да стане чудо:

смъртта да ме превърне пак в дете -

красивото, разрошено и лудо…

Да ме закичи с мъничко небе

и от върбата да откъсне клонче.

Какво е смърт без детски колене,

притиснали от вейка буйно конче?…

Какво е път, нахалост извървян?

И дните дето сипват ти горчилка…

Една любов не стига да си сам,

една любов до тук не струва нищо.

Аз толкова любови изживях

и никога до днес не бях обичан!

Когато се превърна в шепа прах,

ще влизам на любимите в очите.

Солено там от горестна сълза

в потайните им мисли ще възкръсвам

и ще чернее кротко над пръстта

на моята нетленност кръста!

Животът ми е вече извървян,

угасва обеднелият ми пламък…

Ти под главата ми подлагаш длан…

Да знаеш само как болеше, мамо!

Емил Стоянов

Please sign in with your account so you can comment and vote.