Съвсем на прага тъмен на смъртта,
душата ми от мен като отлита,
полейте пред нозете ѝ вода,
дарете я със детската ми риза!
Тя може би тогава ще се спре
и може в този миг да стане чудо:
смъртта да ме превърне пак в дете -
красивото, разрошено и лудо…
Да ме закичи с мъничко небе
и от върбата да откъсне клонче.
Какво е смърт без детски колене,
притиснали от вейка буйно конче?… ...