Jul 25, 2005, 12:29 AM

Болезнени сълзи

  Poetry
1.7K 0 5

Сълзите са солено - горчиви,

когато ни боли,

успокояват ни,

когато сме сами,

те правят думите излишни

и дават ни душевен мир.

 

Не би трябвало,вечно да се ронят,

като непресъхващ извор да текат,

но тях ги контролира,друга,

по-могъща сила,наричана:

любов,тъга и мъка.

 

Не плачем,защото искаме,

не плачем,защото друг изход няма,

а плачем,защото чувстваме

и ни боли.

  
                                           Писано преди 1-2 години

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

  • На мен ми хареса.
  • Е, защо се извиняваш? И на мен особено много не ми харесва, но може да има някой, на който ще му привлече вниманието, знам ли?! Аз съм длъжна да опитам, да се изявя, пък каквото стане
    П.С. А защо четете само по едно мое стихотворение? Така не може да се придобие цялостна представа за творчеството на една личност!
  • Не ми хареса...подходящо е за есе...Има размисли за споделяне,но така поднесени не са стих!Извинявай...за личното мнение!
  • Ха ха ха... Точно Само, че в стихотворението ми няма оргазъм...
  • Наистина е много .. емоционално и хубаво

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...