Aug 13, 2008, 8:43 PM

Боли ме 

  Poetry » Love
984 0 4
В тишината на мрака потръпвам сега...
Студът пропуква се в моите длани...
Капчици кръв са следа
единствено останала от любовта ми...

На колене, сред улицата пуста,
с наведена към бездната глава...
До смърт тежи ми вече кръста!
Не мога да се боря, тъй сама...

Дъждът по тялото се стича
и гали хладно острие,
което, в гърдите ми забито,
сърцето ми разби на две!

Боли ме... ала скоро ще отмине
И болката не ще усещам вече!
Сърцето с тялото ми ще изстине,
загубило способност да обича!

Боли ме... премрежен поглед... и сълзи...
Нима не свършиха след толкоз време?
Извират пак безспир от моите очи...
Оплакват теб... живота... и самата мене...

Боли ме... ридание... въздишка...
„Още малко, мила, потърпи" -
на ум си казвам и прехапвам устни...
„Последно, обещавам, те боли..."

Минута още... кръвта с дъжда се слива
и в тъжен танц се стича по земята!
Безсилно тялото ми се превива...
В тунела вече виждам светлината..

С последни сили се повдигам...
С глава, обърната към мрачното небе...
Кръвта... и болката... Умирам...
Дори в смъртта Обичам те...

© Миа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??