Боли ме, но вярвам!
Боли, боли и все
повече боли. Спри!
Но пак боли.
Защо, защо и не
мога да спра да
питам защо.
Появи се ненадейно
в битието ми и
също така изчезна
като мираж.
С халюцинации и
силно желание
опитвам се да те
видя пак, но освен
болка и отчаяние,
друго не получавам.
Мания си моя и
в агония се моля –
да не мисля,
да не съдя,
да простя и
да се усмихна.
Живея живота си
усмихнато и ведро,
щом здраво е тялото ми,
а душата ми способна
е да мечтае.
И на дъното да се
намирам, пак ще се
издигна щом в доброто
вярвам и за любовта
се боря.
Водя се по течението
на емоциите си и
плавам във водите на
случайностите.
Не искам случайност,
а доказателство за
искреност и любов.
За К.
© София Русева All rights reserved.
а защо не го получаваме?...и аз ви пращам поздравчета
