Mar 13, 2005, 12:16 PM

Боли от любовта

  Poetry
1.3K 0 1
Не мога сама да се лъжа,
не мога сама да тъжа!
Не мога вече да отричам -
аз зная само теб обичам,
но наранена е мойта душа!
Защо боли от любовта
защо сълзите ми извират,
а болката и ревноста не спират?
Защо не мога вечно да се смея?..
А всеки ден копнея ли, копнея
да видя пак очите ти блестящи
и да усетя чувствата искрящи,
да срещна твоята усмивка нежна,
в лицето твое да погледна!
Все казваш ти, че ме обичаш,
но ето всичко ти отричаш!
Ах, казваш:вечно ще съм твой,
а сам поемаш пътя свой...
Не виждаш ли сама оставам?
Не виждаш ли за теб тъжа?
Не виждаш! Ала твоя аз оставам -
заклевам се пред Бог във любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....