Не мога сама да се лъжа,
не мога сама да тъжа!
Не мога вече да отричам -
аз зная само теб обичам,
но наранена е мойта душа!
Защо боли от любовта
защо сълзите ми извират,
а болката и ревноста не спират?
Защо не мога вечно да се смея?..
А всеки ден копнея ли, копнея
да видя пак очите ти блестящи
и да усетя чувствата искрящи,
да срещна твоята усмивка нежна,
в лицето твое да погледна!
Все казваш ти, че ме обичаш,
но ето всичко ти отричаш!
Ах, казваш:вечно ще съм твой,
а сам поемаш пътя свой...
Не виждаш ли сама оставам?
Не виждаш ли за теб тъжа?
Не виждаш! Ала твоя аз оставам -
заклевам се пред Бог във любовта!