Feb 26, 2010, 9:08 PM

Болка

  Poetry » Love
535 0 0

                   Болка


Виждаш ли болката в душата,
криеща в очите ми сълзата?
Сърцето ми вече е празно,
няма дори чувство омразно,
страдам тихо и мълчаливо,
молейки се за смърт боязливо.
Къде сгреших, не разбирам?
Отговорите отново не намирам!
Светица или грешница съм сега,
не чувствам нищо от тъга.
И пак в самотата си се крия,
докато изход към смърт не открия..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...