Болка
Бавно минават ми дните,
откакто тебе, те няма –
бавно се балансират везните,
когато мъката ми е голяма!
И нищо не ми радва душата,
от болка когато парят сълзите...
и отпускам се в плен на тъгата,
когато мъка напира в очите!
Тежко смърт се преживява
на близък или на приятел,
дълбоки следи тя оставя –
на душата – невидим е ваятел!
И нищо не е същото вече,
щом в гърлото заседнала е буца,
остава осакатено сърцето – вечно...
Ще продължа, но без теб – ще накуцвам!
© Pepi Petrova All rights reserved.
