PepiPetrova (Pepi Petrova)
186 4698
9.03.2017 г., 12:20 ч.

Болка 

  Поезия
499 4 7

Бавно минават ми дните, 

откакто тебе, те няма –  

бавно се балансират везните, 

когато мъката ми е голяма! 

 

И нищо не ми радва душата, 

от болка когато парят сълзите...

и отпускам се в плен на тъгата, 

когато мъка напира в очите! 

 

Тежко смърт се преживява

на близък или на приятел, 

дълбоки следи тя оставя –  

на душата – невидим е ваятел! 

 

И нищо не е същото вече, 

щом в гърлото заседнала е буца, 

остава осакатено сърцето – вечно...

Ще продължа, но без теб – ще накуцвам! 

 

© Pepi Petrova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О, благодаря ти Яни! Вдъхновяващо е, когато си вдъхновил някой! Благодаря ти за това! Желая ти, успех с творчеството!
  • Вдъхнови ме...🌹
    Настръхнах...студен полъх на тъга ме лъхна и вледени,
    липсите разкъсват тишината и от мъката въздухът кънти.

    Две очи ме следват в тъмнината -
    твоите две очи...и ми показват само
    спомените от отминалите с тебе дни.
    Две очи са ми опора, две очи събарят ме сега
    тези две очи, в които се оглеждах час по час...
    Тези две очи, които се затвориха за сетен път,
    невъзможно да понасят грозотата на света.
    Красотата си отива с две очи,
    пропити с любов,
    добротата в теб живееше...
    Сега денят е празен, зъл и толкова суров.
    Я.К
  • Благодаря ви Стойчо, Еси,, Никола, Яни! Фактът, че съм ви докоснала по някакъв начин, много ме трогва! Бъдете вдъхновени, дори от тъгата!
  • Настръхнах...студен полъх на тъга ме лъхна и вледени, липсите разкъсват тишината и от мъката въздухът кънти .
    Прекрасно е! 🌹
  • Харесах, Пепи! Оценявам го!
    Поздрави и хубава вечер!
  • Толкова е истинско и въздействащо! Почувствах познатата болка. Браво, Пепи!
  • Загубата ранява душата;и сиротна търси приют и утеха в спомените... Болката е еквивалент на загубената опора.Превъзходно. Тихата изповед впечатлява,защото е искрена.
Предложения
: ??:??