Aug 6, 2008, 9:54 AM

Болка е...

  Poetry
977 0 13

 

 

 

 

Болка е...

Болка.

Поредната рана!

Сърцето ми вече изтича...

Рана до рана...

От едрите капки

вече няма в наличност!

Поемам във шепи

каквото остана -

ще скрия дълбоко от всички!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • страхотни стихове си написала много са истински и красиви много ми харесват
  • Не,не крий от всички.Иначе няма да те намери утехата!!!
    С обич!
  • Теди, Вальо, това ,което не ни убива ни прави по-силни - така е , но цената е твърде висока Маги, благодаря ти за топлината и обичта ,с които ме прегръщаш всеки път ( най-вече когато те чета )! Деси , болката почти винаги не е красива , но е хубаво,че сме живи Венци, отговарям ти само с много удивителни , подходящ стих си избрал !!!! Павли, много болка може да има дори и само в една дума - любов, смърт...

    Благодаря на всички ви !!! Ценно ми е вашето присъствие тук ! Прегръщам ви от СЪРЦЕ !
  • Силен стих! Малко думи, много болка!
  • Да беше камък, щеше да се пръснеш-
    веднъж ли те скова вихрушка зла!
    Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
    от пепелта направило крила!

    Да бе дърво, жарта на твойта обич
    би паднала над тебе като гръм!
    Мъртвец да бе, би станало от гроба
    и викнало би:"Не!Мъртвец не съм!..."

    ...Но ти търпиш, защото си сърце!...

    Дамян П. Дамянов

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...