6.08.2008 г., 9:54

Болка е...

978 0 13

 

 

 

 

Болка е...

Болка.

Поредната рана!

Сърцето ми вече изтича...

Рана до рана...

От едрите капки

вече няма в наличност!

Поемам във шепи

каквото остана -

ще скрия дълбоко от всички!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неделина Кабаиванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • страхотни стихове си написала много са истински и красиви много ми харесват
  • Не,не крий от всички.Иначе няма да те намери утехата!!!
    С обич!
  • Теди, Вальо, това ,което не ни убива ни прави по-силни - така е , но цената е твърде висока Маги, благодаря ти за топлината и обичта ,с които ме прегръщаш всеки път ( най-вече когато те чета )! Деси , болката почти винаги не е красива , но е хубаво,че сме живи Венци, отговарям ти само с много удивителни , подходящ стих си избрал !!!! Павли, много болка може да има дори и само в една дума - любов, смърт...

    Благодаря на всички ви !!! Ценно ми е вашето присъствие тук ! Прегръщам ви от СЪРЦЕ !
  • Силен стих! Малко думи, много болка!
  • Да беше камък, щеше да се пръснеш-
    веднъж ли те скова вихрушка зла!
    Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
    от пепелта направило крила!

    Да бе дърво, жарта на твойта обич
    би паднала над тебе като гръм!
    Мъртвец да бе, би станало от гроба
    и викнало би:"Не!Мъртвец не съм!..."

    ...Но ти търпиш, защото си сърце!...

    Дамян П. Дамянов

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...