Feb 11, 2008, 12:15 PM

Болка в сърцето

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Всеки ден е толкоз тежък -

все по-адски ми върви,

всеки ден превръщам се в невежа,

щом сърцето ми от болката кърви.

 

Какво да сторя, Господи? Та аз не знам.

Не мога ли да спра да я обичам?

Да продължа с живота си аз право имам,

измъквайки се от капана, в който се намирам.

 

"Любов, защо си тъй жестока,

с всички нежни и добри сърца?"

Фалшива ли е любовта ми или аз не мога

да срещна мила, искрена душа.

 

Всеки ден за туй си мисля,

че любов е имало, и занапред ще има,

че дошло е време аз да се пречистя,

а болката в сърцето ми е толкова непоносима.

LIKADEVONEN  / 09.11.2004y.   11:44h./

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Деведжиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошъл, Илия!
    Хубави стихове за начало.
    Желая ти успех!
  • хареса ми!Много хубаво!поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....