Разхождаха се днес прасета
по жълтите павета.
Да видят своите събратя -
Народни депутати…
И как се радваха горките,
Министър гледаха в очите.
Добър бе той, не ги жела,
а ги отпрати към дома.
Грухтяха радостно, щастливи,
след срещата ще бъдат живи.
Лимончето им се размина
до идната година…
Ще помнят жълтите павета,
нашествието на прасета.
А тези същите прасета
ще са мезета
на други мекерета.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
