Борба за усмивки
Преди седем лета моят татко замина
не на тежък гурбет за далечна чужбина,
а по вечния път и звездичка в небето
стана. Тих е денят и на мама лицето
не краси вдъхновяваща сладка усмивка.
Плач задавя съня под самотна завивка.
Вкъщи аз съм мъжът, пазя свойте сестрички,
все помагам, но тъй млад съм още за всичко.
Остарява домът, а ремонтите – скъпи,
липсва детският кът, мама как да постъпи...
Труди се от зори, без почивка да има,
да спечели пари се напряга за трима.
Нужна ни е подкрепа, пиша бързо писмо,
изпратете надежда, направете добро.
После чудото става– пристига Мария,
води сръчна бригада, същинска фурия!
Одобрени сте, чувам, сърцето прескача.
Ще получите нов дом.Щастлива удача!
Изненада–за мама и плюс придобивка,
зъболекар добър, чисто нова усмивка!
Само няколко дни преминават и грее
къщата ни, блести в чистота и се смее
милото ми лице, а очите любими
радостта просълзи, лекота подари ми.
Вече знаем, надежда, и след мрака дори,
всекиму се отрежда, затова се бори.
И през сълзи засмей се, недей се предава,
до самотното рамо приятел застава.
© Светличка All rights reserved.
