Боса след вятъра!
По онази пътека вървя
дето някога дѝри оставих,
късче вяра, самотна сълза,
детски спомен на прага забравен!
Ще се върна, нали обещах
да прегърна горещите залези,
от умора съвсем премалях
но заръките - в скута си пазя ги!
Зад завоя старица стои
и се взира мен да познае,
шепа сливи в ръката държи,
аз оказах се пътник случаен!
Продължавам напред и сама,
знам, че някъде, някой ме чака!
Вдишвам свежест на диви цветя
и затичвам се боса след вятъра!
© Руми All rights reserved.
