БОСОНОГИТЕ УТРА НА ОБИЧТА
Изпепелявам сам от другата страна,
наивната ни вяра тъй далеч остана,
двама с нея следвахме една мечта
в босоногите утра на Обичта ни...
Чезна бавно в усойна пясъчна мъгла,
прегърнал с раните си гаснещия свод,
открил орисницата моя - палеща вина -
без Теб да вземам глътките живот!
Но сам прекрачвам и невидимия праг -
отвъд реалност при усмивките ти сбрани
в спомени една мечта да следвам пак,
в босоногите утра на Обичта ни...
08.05.07.
© Ивайло Яков All rights reserved.