Sep 14, 2007, 7:01 PM

Брат и сестра

  Poetry
1.6K 0 5

 

Слънцето, левент наперен,
крачи бавно и уверено.
Вред целувки подарява,
здраве и живот дарява.
 
Щом изгрее над земята,
в миг усмихват се цветята.
Със лъчите си грижовни
гали ниви плодородни.
 
На Слънцето сестрица е Луната,
облечена е в приказна позлата.
Когато слънцето си легне уморено,
Луната грижи се да бъде осветено.
 
Тя влюбените двойки наблюдава,
спокойствие и нежност им дарява.
Такава е - по нрав е романтична
и никога към нищо безразлична.
 
Красива е и нежна, обаятелна.
Звездиците са нейните приятелки.
Когато тъжни сме, със нея си говорим,
очи затворим ли... врати ще ни отвори.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...