Sep 14, 2007, 7:01 PM

Брат и сестра

  Poetry
1.6K 0 5

 

Слънцето, левент наперен,
крачи бавно и уверено.
Вред целувки подарява,
здраве и живот дарява.
 
Щом изгрее над земята,
в миг усмихват се цветята.
Със лъчите си грижовни
гали ниви плодородни.
 
На Слънцето сестрица е Луната,
облечена е в приказна позлата.
Когато слънцето си легне уморено,
Луната грижи се да бъде осветено.
 
Тя влюбените двойки наблюдава,
спокойствие и нежност им дарява.
Такава е - по нрав е романтична
и никога към нищо безразлична.
 
Красива е и нежна, обаятелна.
Звездиците са нейните приятелки.
Когато тъжни сме, със нея си говорим,
очи затворим ли... врати ще ни отвори.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...