Братът на секундната стрелка
БРАТЪТ НА СЕКУНДНАТА СТРЕЛКА
... когато пушех „Marlboro“, когато
със нервите все още бях добре,
и кефех се на мъжкото си лято
във джинсите – и ризка на каре,
и цял ден ветролеех върху кея
под бризовете чорлава брада,
и мислех си, че вечно ще живея
свободен като вятър без юзда,
не знаех, че животът си отива
по-тих от въздъх в охтичава гръд,
че е без смисъл всяка съпротива –
да пъхна в колелото дълъг прът,
да спра без жалост идещото Време,
да кротна под бездънното небе –
и да си кажа: – Дявол да го вземе!
Туй, моето, живот ли бе? Не бе.
Във стиховете – моя сетна стряха,
бях братец на секундната стрелка.
Едно щастливо старче ви помаха
от вълнолома с шапката в ръка!
© Валери Станков All rights reserved.
