Брегове
Брегове, брегове...
Между тях е река,
търси свое море
да се влее...
Сякаш бели коне
без юзди, без седла,
в тръст към твойто сърце
гриви веят.
Като бърза вода
тоз живот си тече.
Неусетно за нас
си отива.
Целуни ме сега,
аз съм твое момче,
ти си моята карма красива.
Ако аз съм река,
ти си мое море,
ти си моя съдба,
аз съм твое сърце.
Няма бряг между нас,
ще се влееме, знам.
Ще обяздя Пегас.
Ти ще бъдеш мой храм.
Това стихотворение е по песента на А. Малинин "Берега".
http://www.youtube.com/watch?v=EDOtWj5xCeM
© Валентин Йорданов All rights reserved.
