Feb 13, 2015, 9:00 PM

Бреговете на раздялата 

  Poetry » Other
262 0 2

Седим сега на двата бряга

и тъй се гледаме в очите,

че мужду нас водата бяга

и дави слънчеви лъчите.

 

Разделя ни така реката -

живота мътен между двама.

И липсва смелост във краката

за да се справим с тази драма.

 

Съпруг съм ти, а ти - съпруга...

Водата никой не нагазва.

А трябва ни и сила друга...

Защо така ни Бог наказва?

 

А тръгнем ли един към другия

ще се удавим по средата.

И аз ли ще съм този - лудия,

да си почерня тази дата?

 

Затуй да тръгнеме нагоре

да търсим някаква пролука.

А нека Господа отгоре

и да ни сочи за поука. 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??