Бреговете на раздялата
Седим сега на двата бряга
и тъй се гледаме в очите,
че мужду нас водата бяга
и дави слънчеви лъчите.
Разделя ни така реката -
живота мътен между двама.
И липсва смелост във краката
за да се справим с тази драма.
Съпруг съм ти, а ти - съпруга...
Водата никой не нагазва.
А трябва ни и сила друга...
Защо така ни Бог наказва?
А тръгнем ли един към другия
ще се удавим по средата.
И аз ли ще съм този - лудия,
да си почерня тази дата?
Затуй да тръгнеме нагоре
да търсим някаква пролука.
А нека Господа отгоре
и да ни сочи за поука.
© Никола Апостолов All rights reserved.
