Човекът беше си редовен, значи...
Преди неволята да го възседне,
човекът беше си редовен, значи.
На приказка във кръчмата ще седне,
а нощем и жена си ще закачи,
дърва за огрев ще стъкмù навреме,
и зелето за зимата ще сложи,
над чашка вечер може да подреме,
властта ще псува, ако се наложи.
Но го удари кризата жестоко,
плесница звучна му залепи здраво.
Изохка ей тъй - издълбоко,
звезди по пладне той видя наяве.
Във кръг порочен неусетно влезе
от заеми и лихви, ипотеки...
А онзи със рогата се изплези
и бутна го в затънтена пътека.
Не закъсня умът да абдикира,
остави го самичък да се справя.
По нанадолнището, без да спира,
животът му директно се отправи.
От сутрин, гледаш го, се щура в двора,
през час, през два при кравата ще влезе,
за лоша хигиена във обора,
със гневни думи той ще я нареже.
И на кокошките ще дръпне слово,
че закъсняват всеки път с яйцата
и ще ги смъмри бащински сурово -
с излишен шум надуват му главата.
Ще продължи нататък с инструктажа
на спящото безгрижно старо куче.
На него най-подробно ще разкаже
какво от утре нему ще се случи,
ако охраната я кара вяло.
А то невъзмутимо ще се вдигне,
проклетото, така се е ояло,
и до дувара заден крак ще дигне.
Пред телевизора унил ще седне
с тревога за озоновата дупка...
Пък синоптичката - момиче бледно,
ще го подсети: "Де изчезна Любка*?"
Последната цигара ще изпуши,
със поглед мрачен, във небето вперен.
"Брей, пущината!...Как ще я запушим?...
Такава кръпка ...как ли ще намерим?!...
* Любка Кумчева - известна ТВ синоптичка от близкото минало.
© Роберт All rights reserved.
