Бреза

Poetry

681 0 0

Колко години я гледам тази бреза?

Застанала точно срещу моя прозорец.

Разлиства се, цъфти, гине и се възражда.

И все там си стои. Като паметник.

Колко години през тоя прозорец гледам?

Всяка тъмна вечер, всяка несподелена нощ.

И винаги отсреща е все същата бреза.

Все така замряла, сякаш не се движи светът.

Брезата, разперила бели клони за прегръдка,

Все така оголена и непрегърната си стои.

Вдигам наздравици пред прозореца за нея,

И двете сме сами. Тя е вечна. Аз съм временна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0