Колко години я гледам тази бреза?

Застанала точно срещу моя прозорец.

Разлиства се, цъфти, гине и се възражда.

И все там си стои. Като паметник.

Колко години през тоя прозорец гледам?

Всяка тъмна вечер, всяка несподелена нощ.

И винаги отсреща е все същата бреза.

Все така замряла, сякаш не се движи светът.

Брезата, разперила бели клони за прегръдка,

Все така оголена и непрегърната си стои.

Вдигам наздравици пред прозореца за нея,

И двете сме сами. Тя е вечна. Аз съм временна.