БРОДНИЦА
Бродница
От покрива на селската къщурка
източва пролетта в капчука,
забравени,последни снегове
изпраща ги в далечното море.
И ручеят планински всред гората
от слънцето блещука във позлата,
прелива в буйно-свежи водопади,
цъфтят наблизо дряновете млади.
Развява вятър топлите ухания,
пробуждат се задремали желания.
Доскорошната снежна перелина,
разтапя се във пролетна картина.
Възторжена симфония засвири,
надпяват се вечерни самодиви.
В такава нощ съм в лилаво тъй нежна,
в такава нощ съм бродница копнежна.
© Милена Христова All rights reserved.
