Броиш ли?
Колко нощи похабих
да сънувам как ме галят косите ти,
да сънувам как целувам очите ти.
Броиш ли ги?
Колко сълзи за теб запазих,
скрити под възглавницата ми,
на никого не ги показах.
Броиш ли ги?
Колко писма по вятъра ти пратих,
но се загубиха във хорските коси
и ти никога не ги получи.
Броиш ли ги?
Броиш ли колко пъти се опитах
да разкарам те от моята глава
и да те заключа в стая тъмнина.
Броиш ли ги?
Броиш ли колко пъти душата ми те викаше?
Надяваше се след мене да вървиш.
Колко пъти безмълвна ти шепнеше.
Не, едва ли ги броиш...
© Сюзън Смърт All rights reserved.
