Aug 17, 2007, 10:51 AM

Брошка (...)

  Poetry
1K 0 3


Брошка

Искам да си малка брошка -
с теб да се закича.
Да ме топлиш до сърцето
и да те обичам.

Да те имам вечно млада!
Спомен да не станеш!
В скръб и самота - отрада.
В буря - бряг да хвана.
*
Що сълзИ и болки скрити;
Що раздели клети.
Вътре в мен са ти очите
и сърце - в сърце ти!
*
Искам да си малка брошка
И навеки с мен!
Да си Обич! Да си Прошка.
Слънце в тъжния ми тлен.

31 Октомври 2005, Градец

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...