Безбрежното море е скрито в очите ти.
Отново ветровете си укротила в косите си.
Раздираща страст на хиляди погледи, думи,
изгаря телата ни и слива ни помежду ни.
Сам аз се предадах на твоята сладка магия,
ласкава, нежна, но с такава огромна стихия.
Аз просто немея пред урагана в душата стаила.
Велика магьосница, цяла вселената скрила.
Аз сам се предадох и шепна "дано си щастлива".
© Деян Иванов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
