Бряг
Душата ми затворена в бутилка
полюшваше се в тъжното море
вълни от чувства и солена болка
заляха я под мрачното небе
засмукваше я пак водовъртежа
на мислите – оказали се в плен
държеше се за сала на копнежа
от миналото време сътворен
внезапно силен порив я оттласна
изпрати я на нежния ти бряг
в бленуван пристан – раната зарасна
угасна болката – превърна се във цвят...
07.07.2010
© Чавдар All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
