Брънка от верига
БРЪНКА ОТ ВЕРИГА
И тази болчица ще преболи –
от точния инстинкт за оцеляване.
Тропосвана с ръждясали игли –
тайфуни в мен покорно са изтлявали.
По-силна ставам ли подир това –
едва ли бих могла да съм наясно.
Но сигурна съм – не склоних глава
пред никого в пространството си тясно.
Мълви и клюки щом преодолях –
за вещица дори са ме нарочвали,
оттук насетне не изпитвам страх
от клетви и смразяващи пророчества.
Вървяла съм сама – и бърза бях,
но ето че ме стига хладна вечер.
Постой до мен, хвани ме за ръка –
и вярвай ми – ще стигнем надалече.
© Валентина Йотова All rights reserved.
