Будуване
Вечер сънливо ми гледат очите
и иска ми се да е лека нощ,
но може би пак ще осъмна с лъчите,
оставайки будна сред нощен разкош.
Ще препрочитам и някой друг стих,
примесен със глухата песен,
ще слушам как вятърът тих
свири ми тъжно за тъжната есен.
Ще мисля отново с надежда,
ще мисля за някоя чудна страна,
ала и малкото тъга пак ще довежда
в очите ми безнадеждна солена сълза.
Накрая ще вдигна глава от компютъра,
ще дръпна жълтите завеси,
и ето ти - забързан пешеходец на тротоара
и гаден шум от стари автобуси.
© Радостина Димитрова All rights reserved.
