Jun 28, 2008, 1:39 PM

Бухал 

  Poetry
1618 0 11
Тази нощ не съм човек, а бухал -
превърнаха ме в тъжна нощна птица.
Търсеща, ридаеща и глуха,
цял живот прихващана под прицел.
Като бухал тази вечер ще отлитна
във мрака на заспалите небета.
На прага ти ще кацна - да откликнеш
на порива ми тлеещ във сърцето.
Със човка ще почукам на вратата,
ще посегна със криле да те завия.
Ще бъда с теб, но дойде ли зората -
ще отлитна надалече да се скрия.

И когато в светла утрин се събудиш
помилвана, получила разтуха -
обречена ще бъдеш да се влюбиш

в нежното на скитащия бухал...

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??