Бухал
Тази нощ не съм човек, а бухал -
превърнаха ме в тъжна нощна птица.
Търсеща, ридаеща и глуха,
цял живот прихващана под прицел.
Като бухал тази вечер ще отлитна
във мрака на заспалите небета.
На прага ти ще кацна - да откликнеш
на порива ми тлеещ във сърцето.
Със човка ще почукам на вратата,
ще посегна със криле да те завия.
Ще бъда с теб, но дойде ли зората -
ще отлитна надалече да се скрия.
И когато в светла утрин се събудиш
помилвана, получила разтуха -
обречена ще бъдеш да се влюбиш
превърнаха ме в тъжна нощна птица.
Търсеща, ридаеща и глуха,
цял живот прихващана под прицел.
Като бухал тази вечер ще отлитна
във мрака на заспалите небета.
На прага ти ще кацна - да откликнеш
на порива ми тлеещ във сърцето.
Със човка ще почукам на вратата,
ще посегна със криле да те завия.
Ще бъда с теб, но дойде ли зората -
ще отлитна надалече да се скрия.
И когато в светла утрин се събудиш
помилвана, получила разтуха -
обречена ще бъдеш да се влюбиш
в нежното на скитащия бухал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
