Буреносни въпроси
В главата ми буря от мисли.
Сълзи се изсипват - порой.
Душата след него е чиста,
тихо е - мир и покой!
Въпросите много са. Търся.
И отговор нямам. Не знам!
Към тебе дали да се втурна?
Душата ми празен е храм.
Вратата му бяла отдавна
не сещала мъжка ръка.
Заключено дълго остана
сърцето ми. Страх и тъга.
А ключът му - сребърен, малък
държиш ти във твойта ръка!
Обаче защо не отключваш?
Защо мълчиш все така?
Решил си да бъдеш жесток?!
Не искаш? Или пък не чуваш
викът ми - спасителен зов,
подобно на буря бушува.
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
