Jan 27, 2007, 12:59 AM

Бургаски "гларус"

  Poetry
859 0 5
Бургаски „гларус”

/докато гледах
за кой ли път
„Оркестър без име”/

Преди години,
когато беше
още гларус млад
и от германките,
нападнали Несебър
крадеше пламенни
целувки
/с вкус на шоколад/
от някои
„подробности”
подмамен,
на слънчевия плаж
ги съблазняваше
със обещания за
„Рекадона”
искрящо сладко вино
и гледка от балкона
към някой преминаващ
платноход.
... Но времето
не спира своя ход.
Сега преминал си
на „Нанг ъп”
сигнал по телефона
... и няма вече старо
градско кино.
Ех, що за град сме –
глобално село
по стандарта
на Мадона.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...